Вентилируема фасада

Окачените вентилируеми фасади се отличават с високо техническо качество. Разделянето на топлоизолация и защита от атмосферни влияния осигурява фасада с голяма надеждност по отношение на обработката и конструкцията. Също така различните облицовъчни материали позволяват разнообразно оформление. Не на последно място тези конструкции са особено рентабилни поради голямата продължителност на експлоатация и ниските разходи за поддръжка.

Вентилируемите фасади се полагат винаги с помощта на подконструкция от дървени или алуминиеви профили. Топлоизолацията се монтира между профилите. Тя трябва да се покрие с дишащо подпокривно фолио. За затваряне от външната страна и защита от атмосферни влияния се монтира обшивката. Тя може да се фиксира с виждащи се винтове или посредством незабележими крепежни елементи.

Основен детайл за топло-и звукоизолация на вентилируема фасада е представен по-долу, а тук може да откриете всички разработени детайли в PDF и DWG формат. 

Монтаж на подконструкцията
Необходимо е удостоверяване на пригодността за конкретното приложение на подконструкциите, елементите за анкериране, свързване и фиксиране. Видът, броят на елементите за анкериране, свързване и фиксиране, както и разстоянието между тях се определят съгласно изискванията на статиката.

Монтаж на топлоизолацията
Изолационните плочи се поставят върху носещата стена плътно една до друга и с влакнестото каширане навън. Образуването на фуги в пресечните точки трябва да се избягва. За да се предотврати преминаването на вода/въздух, е необходимо да се следи да няма кухини между основата и изолационния слой. Посредством механично фиксиране трябва да се гарантира плътно прилепване на изолацията към основата. Подходящият брой дюбели и тяхното разположение се определят в зависимост от състоянието на основата и на конструкцията. За да се постигне равномерна изолационна площ, дюбелите за изолацията трябва да се поставят или завинтват до дебелината на плочата. От гледна точка на противопожарната безопасност препоръчваме използването на метални дюбели DHM, годни за нашите негорими изолационни плочи за фасади.
Шайбата на дюбела трябва да е гладка и с диаметър минимум 85, съответно 110 мм. Не трябва да се използват дюбели за изолация с остри кантове, тъй като ще има риск от повреждане. Необходимо е да се осигури непрекъснат и безпрепятствен монтаж на изолационния материал.

Изолационните плочи се полагат с кашировката от стъклен воал навън. Благодарение на това каширане изолационните плочи могат да се прилагат и при облицоване с отворени фуги. Кантовете на отрязаните парчета и челните страни не трябва да се кашират. В зависимост от фасадната система и основата може да се използва някоя от следните схеми за фиксиране с дюбели:

Стандартно фиксиране
По ненарушената си площ фасадните изолационни плочи URSA могат да се фиксират само с по един дюбел на плоча. Този монтаж е възможен при дебелина на плочата минимум 80 мм. В ъглите на сградата препоръчваме при първите две плочи да се използват по 2 дюбела на цяла плоча. На най-долния ред от плочи също е препоръчително да се поставят по 2 дюбела на цяла плоча.

Двойно подсигуреният вариант на фиксиране
Фасадните изолационни плочи URSA се фиксират с по 2 дюбела на цяла плоча в средата, както и с други дюбели в точките на пресичане.

Осигуряване на вентилирането
Необходим е луфт за вентилиране с ширина минимум 20 мм, който според даденостите на подконструкцията или неравности на стените може да се намали до 5 мм. Дълбочината на луфта за вентилиране не трябва да надвишава 50 мм при дървена подконструкция и 150 мм при метална подконструкция. Отворите за вентилиране и обезвъздушаване, поне в основата на сградата и на покрива, се изпълняват с напречно сечение от минимум 50 см² на всеки 1 м дължина на стената. В областта на цокъла отворите за вентилация на обшивка на външна стена с дебелина над 20 мм трябва да се обезопасят с вентилационна решетка.